Хубаво е човек да бъде спокоен преди война. Толкова е хубаво, че даже ти се иска войната вече да е свършила. Европа се тресе от политически скандали, в Англия министри хвърлят оставки, даже далечна Индонезия /виж стр.2/ се дърпа да подкрепи янките. Обаче ние държим печено. Къде що има дипломат с български корен ти обяснява, че нашата позиция по кризата в Ирак е ясна. И освен да повтаря до безумие, че е ясна - друго ти не казва. От яснота и на народа вече му стана ясно, че мътилката е толкова гъста, та само крупен политически скандал може да я избистри.
Като погледнем най-верните съюзници на чичо Сам ще видим, че всички са безкрайно далеч от Залива. Само ние сме на една ракета със среден обсег разстояние, обаче сме здраво бронирани с обещанието да ни се върне иракският дълг.
Добре е поне, че сирените на Гражданска защита са в изправност. Още по-добре е да ги пуснат привантивно преди удара, та да ни се изясни за последен път за какво става въпрос.