Социалната майчица

Прави са онези, които твърдят, че от държавното по-хубаво няма. Ето, министерството на Шулева урежда на работа няколкостотин нашенци. Кой местен бизнесмен от тия, дето се бият в гърдите, че са предприемачи от класа, е открил толкова работни места, пита се в задачата? Никой!
Защо тогава го правим пустия му капитализъм, щом социалният министър отново е бащицата /в случая майчицата/ на всички бедни, гладни и безработни? Има нещо изчанчено в представите за социална политика, социален бюджет, социални помощи и работа за всеки.
Въпросът е каква толкова работа може да се подсигури на клиентите на “Социални грижи”? Метенето на тротоари, градинки и площади може да е важно, но дали е нужно? Засаждането на лалета и теменужки не е сериозна инвестиция. А боядисването на обществени сгради е толкова полезно, колкото бръсначът за кьосе.
Добрите намерения на Шулева най-много да породят нови надежди, че друг бере грижата на бедността. Да не говорим за системата, която ще отсее най-достойните да се присламчат към държавната ясла.