Слухарска държава

Има един жаргонен израз - „слухар”, които може да означава всичко, а може и нищо. Използваме го спрямо човек, който се занимава с глупости.
Та покрай подслушванията, които станаха модна политическа линия напоследък, не можем да се отървем от впечатлението, че живеем в слухарска държава. Управляват ни слухари, които подслушват други слухари. Просто всеки е надал слух, сякаш да чуе глас от отвъдното.
Освен слушане обаче си трябва и чуване! А именно чуваемостта е проблемът на държавата. Да вземат да подслушат опашките пред касите на водните и енергийни монополи, за да им се изчервят СРС-тата от срам. А не да се подслушват помежду си и безсрамно да обясняват на същите тия опашки, че парите за подслушване са по-важни от парите за хляба.
Казват, че слухарите живеят поединично. И така, докато им отслабне слухът. Интересно как ще живеят наште слухари, след като на народа вече му писна да им слуша глупостите.