Няма сила, която да накара Пламен Панайотов да заяви, че положението на жълтите е сериозно. Даже бягството на единадесет души се приема за толкова нормално, сякаш е програмирано на 6 април 2001 г. Всъщност какво по-нормално от това шефът на НДСВ групата да не знае какво говори. Проблемът на управляващите е че тези, които могат да говорят - не казват нищо, а онези, които трябва - не знаят добре български. Докато редовите депутати като пернишкия избранник Явор Милушев /виж стр.3/ са леко притеснени и умерено разтревожени за целостта на управляващото мнозинство, големите царски хора се бият в гърдите, че са единни като никога.
В средите на жълтите няма изявени математици, обаче една политическа система с едно неизвестно трябва да решат - по колко депутати седмично трябва да се люспят, докато парламентарната група се сведе сал до Пламен Панайотов? Колкото и да огрява царят-слънце не може да даде на всеки по един “Булгартабак” и по една БТК, затова роенето ще продължава, докато в жълтия кошер търтеите са повече от цариците-майки.