Шопът е протестиращ човек с мъдро мислене

Сънувам, че закъснявам за представление, споделя народният любимец Никола АНАСТАСОВ
- Г-н Анастасов, в момента репетирате “В старо село на край света”, една почти приказна пиеса. Вярвате ли в приказки?
- Аз не мисля, че това е приказка. Това е истинският ни живот и затова е толкова завладяващо. Пиесата отразява живота ни и нас такива, каквито сме си с всичките ни трудности и сладости. Може би в това е приказността. Не знам.
- Няма ли малко песимизъм на моменти?
- Не. Защо? Това е комедия, тя е смешна. От всяко нещо Недялко Йорданов е успял да направи намигване, затова предполагам, че публиката ще се радва много. Ще има и зрелище, ще има и смях, и романтична старческа любов, която сама по себе си е много смешна.
- За колко репетиции успявате да влезете в образа?
- Зависи случвало ми се е за шест дни, като предварително разбира се трябва да съм си подготвал текста. Тази пиеса я направихме сравнително бързо. Казвам направихме, защото сме пред примиера. Представлението вече е готово и чакаме публиката. Убеден съм, че ще има голям интерес към тази пиеса. Вече дори в София ме питат кога ще гостуваме на софийска сцена.
- Репетирате ли в къщи?
- Репетирам непрекъснато. Научавам текста, мисля върху него. Това също е репетиция.
- След толкова много роли на сцената случва ли ви се да играете понякога и в живота?
- Толкова много играя на сцената, че ако си позволя да играя и в живота прекалено много ще ми дойде. Достатъчна ми е играта на сцената. Извън нея не ми се играе. Дори ми у ужасно непреятно, когато някой на събиране /рожден или имен ден/ си мисли, че ние артистите сме театър. В живота си ние дори сме скучни. Театърът е професия.
- Добихте популярност най-вече с ролята на шопа, а май дори не сте шоп?
- Не. Не съм шоп. Корените ми са от Македония. Моите родители, баби и дядовци са от Охрид. Иначе съм софиянец, градско чедо, но много заобичах шопите, легнаха ми на сърцето, както се казва. В тях има много смях, но и много мъдрост. Смеха на шопите е по-особен, защото е по-многостранен. Той не е само на дадена тема / както е пестеливостта при габровеца/. Шопа критикува всичко: критикува властта, критикува държавата и институциите, критикува жена си, комшията си и себе си дори. Той е един протестиращ човек, с мъдро мислене, това запленява.
- Как шопа ще критикува театралната реформа?
- Ще му намери цаката, както казват те.
- Коментирайте я тогава Вие?
- Тя беше объркана реформата, защото беше предизвикана да стане спонтанно, а това е невъзможно. Театърът е в душите на българите още от времето преди освобождението и без него не може. Лошото е, че по икономически причини се съкратиха много хора. Разбира се, че бездарието трябва да си отиде, но покрай него се съкратиха много талантливи хора и актьори и режисьори. Радвам се че тук в Перник Общината дава гръб на театъра и запазва престижното му лице. Това е белег на достойнство.
- Театърът Ви направи популярен. Кои са добрите и кои лошите страни на известността?
- Да започна от добрите: цветя, аплодисменти, подаръци и автографи, уважение на публиката. Другата страна е свързана с многото пътуване и непрекъсната смяна на влакове и автобуси. Разбира се, няма нищо лошо да видиш света и света да те види теб, но това е свързано с отделянето от семейството и приятелите. Непрекъснато си на ново място и трябва да свикваш с хотела, всеки ден си на различно място, в различна стая в ново легло и трябва да свикваш.
- Сънувате ли при това положение?
- О, непрекъснато. Сънувам, че закъснявам за представление, че съм си забравил текста, че излизам на сцената и не зная коя е пиесата. А това е ужасно. Събуждаш се целия в пот и си казваш добре, че е сън. Когато заспиш отново следва втора серия - филма продължава.
- В действителността това се случвало ли се е?
- Е може в някой момент, но това са само частични моменти, така че чрез импровизация актьорите са справяме /чрез допълнителен текст, който решава проблема с избяголото изречение/. Преди години имаше суфльори, които помагаха, но аз разчитам само на собствената си памет, тъй като не чувам с едно ухо.
- Колко роли играете наведнъж?
- В момента пет роли в различни театри. Не е толкова много, тъй като веднъж когато си научил текста няма проблеми. Човек изтрива от паметта си ролите, които не играе в момента. И добре че е така, тъй като съм 47 години на сцена и не може да си спомням всичките роли в театъра, киното и телевизията.
- Мечтаехте ли за тази професия?
- Аз исках да стана актьор тъй като си мислех, че там само ще си играя. А се оказа, че само трябва да уча. Децата ми завършиха училище и отдавна забравиха какво значи да учиш, а аз и до ден днешен сутрин като стана след кафето отварям страниците с текстовете.
- След 47 години на сцената не ви ли е минала през ума мисълта да се откажете от професията?
- О, никога. Това е много хубава професия. В нея влизаш в друг типаж, който не си ти и повдигаш проблеми и въпроси, които са ти чужди в личния живот. Аз обичам да опознавам другия човек и така се уча. Всяка роля ми носи нещо ново, до което не съм се докосвал. Когато трябва да станеш някой друг научаваш за другия толкова много. Това е интелектуален завод, където трупаш знания и от теб зависи само как ще ги използваш.