България изпадна в шенгенско настроение, каквото и да значи това. Впрочем, на кого му пука, освен на шепа политици, за които Шенген е важен, колкото и изборите.
Холандия и Финландия ни нашенгенчиха, а нашите им се вързаха и даже взеха да се ядосват. Бива ли заради едно нашенгенчване да го правим на трета национална катастрофа и да се зъбим на новите ни евротирани? И с какво можем да ги уплашим? Да спрем вноса на холандски лалета и финландски сауни, та да им сринем икономиката? Или да ги бием на футбол, та да им ликвидираме спортната гордост? Това, последното, даже да не си го помисляме.
От дипломатическата издънка намазаха най- здраво националистите, които на по- висок глас запяха старата си песен :" Без Шенген лошо, със Шенген два пъти по лошо". Колкото по- късно дойдат арабските бежанци, толкова по- късно ще побягнат и българите бежанци.Затова шенгенското настроение ни е част от характера, както свирепото настроение на Радичковия герой.