Съдбата на старините зависи от младите хора

Историческа беседа на тема "Перник - вчера, днес и утре", част от "Свободна зона" на проект "Младежки информационно-консултантски център" Перник, се проведе в събота в Камерната зала на Общински младежки дом.
Симеон Мильов, директор на Историческия музей в града и археолога Василка Паунова представиха на младите хора филмът на БНТ, със сценарист Симеон Идакиев, създаден специално за Перник от поредицата "Всека педя земя" на "Атлас". Според директора на РИМ-Перник Симеон Мильов насажданите представи за апокалиптично бъдеще за страната ни са безкрайно погрешни, защото ние сме народ със здрави корени. Всеки в Перник си казва - беден край. Не, не е беден, каза на присъстващите Мильов. Перник е богат както с това, което е под земята, така и с това което е над нея. Камиче да ритнеш, история можеш да чуеш, казват старите хора в нашия край, сподели с присъстващите още той. Красивата сграда на банята, църквата "Свети Иван Рилски", сградата на Историческия музей и още много забележителни места от Перник и региона видяха, и чуха тяхната историята младежите. В града ни има нещо, което не се среща никъде в България. Работнически квартали, изградени специално за работниците на "Баба Мина". "Твърди ливади", "Монте Карло" и "Инженерен" са квартали, обявени за паметници на културата в Перник. Колко обаче са хора, които днес знаят това, попита и изрази болката си Симеон Мильов. В Перник се намира и единственият минен музей-шахта в Европа. За съжаление обаче, той е не се поддържа като туристическа забележителност. Тук са запазени и най-много типични сгради от времето на тоталитаризма. Дворецът на културата, двата техникума, централната част на днешната "Стомана индъстри", Минната дирекция са сгради, към който чужденците проявяват голям интерес като към исторически паметници.
Представата на младите хора за археология е съвсем архаична и се асоциира с герои като Индиана Джоунс например, смята археолога Василка Паунова. Тя е ръководител три поредни години на летните експедиции " Агрианика", съставени предимно от млади хора и ученици. Тя разказа за проучването на могилен некропол в местността "Равнището", на две могили в местността "Ветрилника" до Старо село, Радомирско, на три могили в подножието на връх Голема Стобленица край село Студена, обхождане на местността "Прибовица" и градището в планината Голо Бърдо, до село Друган, Пернишко, както и проученото, през лятото на 2007-ма на могила в местността "Кулата", под квартал "Войниковец". Средства за археология няма, но всички извън България се чудят как с лека ръка унищожаваме културата и историята си, коментира архелогът Василка Паунова. Строежът на пътя Е-79, магистрала Люлин, кариерите в Студена са все археологически бедствия, които трябва да изпреварваме. Затова ние сме принудени да правим спасителни операции като тези, и да не позволим Перник да изчезне от картата на света, каза Василка Паунова. Откритите множество керамични и глинени съдове, железни фибули, монети, накити погребвани с притежателите си, говорят за следи от тракийска епоха, 5-ти век пр.н.е. На иманярите не е ясно, че те нямат нищо общо с богатите златни и сребърни съкровища от други краища на България, сподели Паунова. Присъставщите видяха и кратка мултимедийна презентация за това как ще изглежда крепостта Кракра.
Не е важно колко зрънца си хвърлил, а колко ще поникнат. Може и да не ви се вярва, но бъдещето на град Перник и съдбата на старините му зависят от вас, беше посланието, което отправиха към младежите в края на срещата Симеон Мильов и Василка Паунова.