С нова сила пламна войната между Марко Ганчев и Горна Диканя

Поредният скандал се разрази тези дни в Горна Диканя между жителите на селото и писателят Марко Ганчев. Този път фитилът подпали подготовката на местния самодеен колектив за участие във фолклорен фестивал в Черни Осъм, ловешко. “Няма къде да репетираме, обществените сгради са негодни за ползване и постигнахме съгласие с “Наркооп” Радомир репетициите да правим в кафенето. Самодейците ни са възрастни хора- на по 70- 80 години и за много от тях това ще бъде последно участие във фестивал. Марко Ганчев обаче, който е съсед на заведението подложи на психически тормоз участниците”, жалва се кметицата Николина Лазарова. Щом самодейците се съберели в кафенето писателят надувал мощна уредба с руски романси. През последните дни те репетирали на площада и пред заведението, сиреч пред вратата на Марко Ганчев.(
Войната между писателят и горнодиканци е от почти десетилетие. Още след построяване на вилата му на място, отдадено му от общината, писателят захванал битка със съседите си. Все някой му пречел, вдигал шум, а квалификациите “селяндури” и “простаци” били сред най-лицеприятните, излизащи от устата на твореца. Преди две години и половина в знак на протест срещу заведението до двора му той предприе седяща стачка в общината в Радомир. Цяла седмица писателят изкара на дивана в коридора с възглавница и одеало. Непрекъснато залива институциите с жалби и писма, търсейки обществена подкрепа.
На 1 юни тази година изгонил от заведението децата, дошли да се почерпят за празника на детето. Купища жалби е изписал срещу “простащината” от заведението, срещу чалгата, звучаща от касетофона там, срещу “пияниците”, които го тормозят. Поредната е до министъра на вътрешните работи с искане заведението да бъде затворено. Проверка от РПУ- Радомир е разпоредила да не се събират в него много хора, които не са по предназначение там и да се спазва работното време. През последните дни пък се обърна с призив до президента, министър председателя и медии : “Спасете ме от агресивната простащина!”.
Той е човекът, от който трябва да бъдем спасени, опонират му от селото. Те се заканиха, че ще пишат писмо до президента с молба за помощ за разрешаване на нарастващото напрежение.
Как може детски писател да не понася децата, какъв творец е щом не признава хората от народа?, питат се в Горна Диканя.
“Не е вярно, че няма къде да репетират самодейците. Има две обществени сгради, читалище Как ще репетират пред вратата ми.Или шум за всички, или тишина за всички. Аз съм се разбрал, ако е тихо откъм улицата и аз няма да пускам уредбата. Защо трябва да слушам тяхната музика, а те да не слушат моята? Това е моят отговор”, лаконичен по телефона бе писателят. А войната продължава. До кога? И кой ли ще отстъпи?