Една година след встъпването на Първанов в президентската длъжност най-главният извод е, че който не насилва събитията и не кокетничи с народа - печели уважение и респект на мъдър управленец. Така са устроени нещата в политическия живот на България, че стига да не вършиш големи глупости запазваш висок рейтинг, а със сполучливи намеси когато трябва оставаш в съзнанието за дълги времена.
Първанов комай е единственият от плеядата политици на прехода, който не стъпи на гнило и не бе герой в нито една сапунена опера. “Червеният” президент взе на работа бивши сини функционери, нещо кощунствено за неговите предшественици. Той се дистанцира достатъчно категорично от всички партии, дори от собствената си, без никой да съумее да го дистанцира от социалните му ангажименти, поети предизборно и отстоявани последователно.
Първата година на Първанов бе година на мярата и адекватността. А през втората преигралите политически актьори просто трябва да си водят записки.