Като в приказката за ряпата, дето я вадила цялата рода, се разви и случката с дядото и внучето Рашидови. Отвлеченото за десетина минути дете постави ред въпроси не толкова за обира на колите „под ключ”, колкото за ВИП-овете, които имат привилегията лично Бойко Борисов да им решава проблемите като в приказка.
Вярно, историята е неприятна, но възниква още по-неприятното усещане, че ако това не беше внучето на културния министър, случката никога нямаше да стигне не само до Бойко Борисов и Цветан Цветанов , но даже и до първите страници на вестниците. Ако за всеки подобен случай се ангажираше цялата столична полиция и се разпитваха трийсетте топ апаши на София – престъпността отдавна да е укротена и да сме влезли в Шенген. Нищо лошо да се вдига наличният МВР състав на пожар, когато става дума за едно дете. Въпросът е чие е детето. И как може полицията да намира начин да обърне наопаки столицата за няколко часа при тая хронична липса на бензин, с която се оправдават, когато ги помолиш да хванат някой „по-обикновен” престъпник.