Подслушването невъзможно

Населените места в Пернишка община са орисани от щастлива съдба. Особено техните кметове. Както стана ясно вчера, селските първенци като един изреваха, че с тия телефони са си като без телефони. Демек, ако службите се опитат със СРС да ги подслушат – няма да им се отвори парашутът.
Не е много за вярване, но в началото на 21-в век комуникативните възможности на кметствата са сведени до способностите на селския глашатай от началото на двайсети век.
В което няма нищо лошо, стига управата да отпусне пари за глашатай, та дори на половин щат. А кметовете да не се кахърят толкова, щото няма кой да ги запише какво си приказват, та после да ги разнасят жълти вестници. Така се открива една полза от вредата, но лошото е, че има и вреда от ползата. А именно, че и неговоренето се плаща. Тук вече и службите са безсилни.
Излиза, че местните управници към днешна дата се борят за това, за което и техните предшественици през 20-те и 30-те години на миналия век – да имат телефонна връзка с голямото началство. За да информират кога са дошли партизаните…