Под обсада

Тия дни спират влаковете за София заради строежа на магистралата. Така Перник, въпреки готвената автобусна компенсация, се очертава да си остане един доста затворен град, нещо като руските военни градове.
В това има нещо лошо и нещо не съвсем. Лошото е, че скъсваме пъпната си връв с цивилизацията, наречена София. По-точно, промушваме я през Владайското дефиле, където ТИР-овете не ти дават да го правиш бързо. Хубавото обаче е, че повече перничани ще си останат в дома, което ще сгрее домашното огнище, ще заздрави родовите връзки, а може да вдигне и раждаемостта.
Оставени без ЖП, перничани могат по-лесно да се съхранят в условията на софийска криза. Да не пренасят оттам вредните бацили на здравната реформа, полицейските бунтове и синдикални шествия. Сгоден момент като си останем самички, да си подредим собствената къщичка, ако трябва да претърсим и керемидите. Щото се е разтекло отвсякъде, зима иде, а и парното ни е поставило под друга обсада…
Въпросът е да научим кой кара влака за София. Щото комай и машинистите могат да станат безработни.