Почасово за ден

Европейската идея за почасово заплащане първо бе посрещната с мощно ура, после бе оплюта по всички балкански правила на отрицанието. Така е у нас. Така стана и с „Белене”.
Получава се, че прехвалената почасова ставка носи повече ядове и сива икономика, отколкото добруване на работещия. Един куп аналитици и икономисти взеха да доказват, че социалното министерство по-скоро ще извади очи, вместо да изпише вежди, ако продължава да държи на думата си.
Та затова ни е думата. Че у нас думата винаги на две става. Ако погледнем сериозно, в България отдавна е въведено почасовото заплащане. Щото една средна българска надница е почти колкото една почасова западноевропейска ставка. В тоя смисъл няма нужда да черпим опит от други народи.
Още по-лошото е, че ако въведем почасовата ставка, ще стане така, че работникът ще получава за ден толкова, колкото за час досега. Като знаем какви магьосници са представителите на бизнеса, като едното нищо ще превърнат работния ден в работен час.