Случаят с кралевдолския кмет още веднъж показва дереджето на съдебната система. Да заверяваш покупко-продажби на коли, които струват десетки хиляди долари, е отговорност, по-голяма отколкото да осъдиш, примерно, един джебчия. Може и да трябва селските кметове да правят това, но рецедивите, които волно и неволно се получават, крещят за промяна. Едва ли някой управник ще се оплаче, че са му орязали правата, ако му се забранят нотариалните заверки. Да не би рискът от затвор да го радва повече?
Става като едно време - кметът с печат в джоба ходи из селото, подписва бележки и раздава правосъдие. И сега ще търпи ударите на правосъдието. Далаверджиите си нямат друга работа - все ще намерят някой наивник по селата, който после ще си бие главата в килията. Правомощията на изпълнителната власт по места са в друго - повече реални възможности за управление и малко повече пари.
След кралевдолската история едва ли някой селски кмет ще посмее да парафира даже договор за продажба на две паници.