То пък една храброст…

Между агитациите къде да прекараме гергьовденския уикенд и как да сготвим агнешката плешка, като че ли забравяме, че 6-ти май на всичко отгоре е Ден на храбростта. Та именно заради това, а не заради чевермето, е отбелязан с червено в календара и е официален празник.
А може и да сме прави като забравяме за храбростта. То пък една храброст. Доколкото я е имало, е останала някъде между Балканската и Отечествената война. И дотук. Днешната храброст се е стопила с по-бързи темпове и от самата ни армия. Ако не броим за храброст политическите изцепки и войнствените пози на именити държавници, които имат навика на умряло куче нож да вадят.
Та затова храбростта ще почака по-добри времена. А днес е време за парадиране, не за официални паради. Последните са орязани откъм пари и минават като оперетно представление, докато първите, понеже са без пари, се предлагат обилно, замествайки класическата българска войнска храброст. Затова да прощава Свети Георги, ама май и него го хвана кризата…