Пернишката Сурва

Хубавото на маскарадните игри е, че гонят лошото. Дори на ужким, дори за няколко дни, дори като на театър. Още по-хубавото е, че Перник категорично се утвърди като столица на маскарада, където злите духове би трябвало да не се вяскат чак до другия фестивал. А най-хубавото е, че въпреки студа хиляди граждани разпускат душа с мисълта, че са се пречистили от лошотията на живота.
Фестивалът е демонстрация на колосалната енергия, която таи народът. Само крайно трудолюбив и безпределно верен на традицията човек може да тъкми ликове и маски и да ги изпипва в най-тънките детайли. Да предава майсторлъка си на синове и внуци, да създава нещо като династия в ритуалното сурвакарство. Пернишката Сурва е далечен тътен на езичеството, но и съвременен поглед към проблемите.
С нетърпение чакаме да дойде този ден, за да може скрити зад маската да поведем война със злото. И после да разпуснем души в очакване театърът да е истински.