Партизаните – наши братя

Да беше напекло силно слънцето тия дни, та да имаше обяснение за решението на Външно министерство да признае като официална власт бунтовниците в Либия. А то си беше бая студ, та тоя дипломатически ход трудно може да се обясни с метеорологични явления, а най-вероятно с паранормални.
Външно явно са взели на въоръжение формулата, че враговете на нашите врагове са наши приятели. И признаха за държавници едни хора с автомати и базуки, дето нито им знаят имената, нито партийната принадлежност, нито местоживеенето. Като знаем с какъв революционен плам външният ни министър се опълчи срещу агентите дипломати, да го пита човек сега защо смята за свои равноправни партньори някакви партизани, па било то и анти – Кадафи. Къде ни отиде демокрацията и цивилизационният избор, та се сдружаваме с хора, които представляват само собствения си фанатизъм и пясъка на пустинята? И докога дипломацията ни ще хули Живковия интернационализъм, а сега върви по неговия път?