След влизането ни в НАТО вече сме други хора. Пазят ни отвсякъде. И никой не ни гарантира сигурността. Колкото по-големи натовци ставаме, толкова повече съвети по сигурността заседават, чужди специалисти идват да правят разработки у нас, а покрай олимпиадата в Гърция май ще сме по-несигурни и от самите домакини.
Всъщност почивния ден за НАТО ще си го отработим. Не само заради бюджетните разноски по данданията, колкото заради бъдещи непредвидени разходи. Сигурността е скъпо удоволствие, което сами трябва да финансираме, колкото и да ни тупат по рамото големите събратя, че всички сме равни. Та при всяка пушка, която гръмне в Косово, държавните ни мъже започват трескаво да обясняват, че на западната ни граница всичко е спокойно, а спецслужбите театрално се кълнят, че нямат никакви сведения за лоши работи.
Тържествата свършиха, а голямото отработване на празника започна с надеждата когато влезем в Европейския съюз да получим поне едноседмична почивка.