Идва голямото предвеликденско почистване и по стар навик перничани ще почиват активно. Всички обичаме чистотата, а най-много обичаме друг да ни чисти, а ние да гледаме през балкона и да негодуваме, че плащаме данъци, докато в Европа не е така. Свободолюбието ни диктува да си правим оглушки, когато ни призовават към обществено-полезен труд, без да се задълбочаваме, че обществото е всеки от нас - колективно или поединично.
Кой знае защо деполитизираните граждани обичаме да свързваме предвеликденските акции с прословутите ленински съботници. Може би за да си намираме вътрешна причина да се скатаем в някое кафене и да бистрим политиката по света и у нас.
Голямото чистене носи и символичен смисъл, който малцина разбираме. Преди пет века френските аристократични особи са се къпали веднъж годишно и това е било регламентирано почти като закон. Ако и ние ще имаме неписан закон да чистим от Великден на Великден, значи сме изостанали с пет века не само в хигиенното си развитие.