Осъдените на смърт българки в Либия са жертвени агнеци

Казва Зорка Аначкова - майка на Кристияна Вълчева
- Как се чувствате, когато виждате колко много хора подкрепят дъщеря Ви?
- Много съм благодарна на всички - на България и на целия свят. Всичко това трябваше да се направи в началото. А нашите политици тогава бездействаха.
- Смятате ли, че такива изяви ще помогнат?
- Мисля, че ще помогнат. В началото хората не знаеха. Кой да им обясни, че са невинни? Нали в началото се твърдеше, че са задържани като свидетели. Никой нищо не обясняваше. Сега вече с проблема са ангажирани и световноизвестни учени, те имат доказателства за невинността на българите. Вече се знае, че още преди да отидат на работа в Либия 7-те онеправдани, във Франция и в Италия са лекувани болни деца. Това го има и в книгата на Шейтанов, и Карло Брусани го казва. В своята статия той твърди, че това са жертвени агнеци, които са обвинени, за да се прикрие истинската вина на либийското здравеопазване. Тези хора са невинни.
- Каква е Вашата надежда?
- Надеждата умира последна. Имам надежда. Имат надежда и нашите.
- Кое от ставащото Ви тежи най-много?
- Несправедливостта. Невинни са затворени там вече осем години. Попаднаха в капана на Кадафи, който явно е бил предварително подготвен.
- Как приехте повторното осъждане на смърт на дъщеря Ви Кристияна и другите четири сестри?
- Нищо добро не очаквам от Кадафи. Знаех, че така ще стане. Усещах го. Той по гръб няма да падне. Не зная какво иска, но според мен държи повече на репутацията на Либия, истината не го интересува. Аз така го разбирам.
- Афиширате доста упреци към тогавашното ни правителство, че не се е намесило навреме...
- Истината е, че правителството на Костов нищо не направи, за да защити българите в бедата им. Всички роднини очаквахме надежда от Надежда Михайлова. Толкова искахме да се срещнем с нея. Когато най-сетне се случи това, тя само ни даде обвинителните актове. Тогава бях съсипана. Не когато разбрах за ареста, а след срещата с Михайлова. Чула съм преди това някой да казва - боли ме тук, в сърцето. Тогава го изпитах. Михайлова и Костов трябва да понесат санкции за престъпното си пренебрежение към случая. Той виси на тяхната съвест. Не зная дали ще търся лично отговорност от тях, или ще чакам Кристияна и Здравко да се върнат, та тогава ще предприемем нещо. Единствен консулът Пламен Икономов се застъпил за българките. Попитал полицая защо сънародничките му са боси и заплашил, че ще постави въпроса където трябва. Е, уволниха го след това. Не зная защо, но го махнаха.
- Кога разбрате за ареста?
- Година и половина след ареста. Бяха ги арестували, измъчвали, а ние не знаехме.Това, което знаехме бе от вестниците - че българите са задържани като свидетели по делото и нищо повече. А те са били малтретирани. Правили с тях каквото си искат.
Разговора води Илияна ИВАНОВА
/използвани са въпроси и на представители на други медии/