Омайна камбана звъни в село Горна Мелна

Чуват я от другата страна на границата
Камбана с омаен глас, който се чува през три села, звъни в трънското село Горна Мелна. Тя е монтирана след близо половинвековна забрава пред възстановения от руините храм “Света Троица”. Оригиналната стогодишна камбана била изкована от сребро. Тя единствена останала невредима след срутването на селската черква черквата през 1954 г. По нейната песен българите оттатък границата – на 2 км от Горна Мелна, си сверявали часовниците и мислено се връщали в България. Вандали обаче я задигнали през лятото на 1997 година, а полицията така и не успя да им хване крадците – богохулници. Говори се, че селяни видели група от около десетина мъже да сваля стогодишната сребърна църковна светиня и да я товари на камион. Апашите отпрашили към Перник и никой не чул нищо за тях.
Обитателите на селото, шепа стари хора, се оплаквали, че няма нито къде да се помолят, нито къде да се събират на традиционните събори. Най-голяма била мъката им за изчезналата камбана, тъй като гласът й се чувал чак на територията на Сърбия и така селяните поддържали връзка с родата, останала в Западните покрайнини.
Сега пак ще можем да си говорим с нашите отвъд границата. Там като чуят камбаната, ще знаят, че още сме на тоя свят, че не сме ги забравили и мислим за тях, разказват малцината старци в селото. И се радват както на новата камбана, така и на възстановения църковен храм. Заслугата за него е на родения в Горна Мелна строителен предприемач Йордан Колев. Той дръзнал да възстанови храма, след като сънувал че тъстът му - свещеник му заръчва: “Имаш пари и възможности, в твоето село отдавна черквата е разрушена. Оправи я.”
През 1992 г. Колев започнал със собствени средства да съживява храма. Да дръзнеш да пипнеш руините на старата черква обаче било равносилно на героизъм. Защото историята на храма е изпълнена с мистерии. В продължение на 53 г. никой не припарвал до руините.
Местните се боели от черковните останки, старците разказвали, че нощем от там се чували странни гласове и вой. Сякаш някой някого оплаквал. Други пък долавяли шумове като от дрънкане на метал. Трети пък вярвали, че денем черквата се превръщала в змиярник. Тези страхотии хората приемали като божие наказание, задето не са възстановили черквата си. Тя била построена през 1888 г. През 1954 г. паднал небивал сняг и срутил покрива . Сребърни лъжици и купел, златна каничка, икони и други ценни светини останали погребани под руините повече от половин век.
Стърчели само останки от стените, задържани от израсналите между тях тополи.
След разравянето на руините за градежа на новия храм били намерени сребърни прибори, кръст, част от венчална корона и няколко кадилници.
Сега десетки миряни – старци, техните деца, внуци и правнуци, виладжии и техни приятели идват през лятото да се черкуват в храма. В черквата се прави и книга, в която се записват родовете на Горна Мелна.