Вчера Регионалното ръководство на КНСБ в Перник организира диспут с всички водачи на политически партии и коалиции и подгласниците им, мераклии да влязат в 42-то Народно събрание. В продължение на близо час те за пореден път кой в по-кратък, кой в по-обширен вариант представяха предизборните си програми. Разменяха си /не/благи реплики кой какво е свършил, най-вече – какво не е свършил и за какво е излъгал. И чертаха светло бъдеще за народа, ако вземат властта. Това – в присъствието на десетки млади и стари синдикални активисти.
Очакваният диспут не се състоя съвсем. Защото повечето от участниците в срещата искаха да чуят какво конкретно ще се случи в Перник в идните четири години, а не „някога, някъде”. На големи приказки и обещания за светло бъдеще всички са се наслушали.
Някои дори си тръгнаха по никое време, разочаровани от мераклиите да влязат в бъдещия парламент, които май бяха позабравили конкретиката. Въпросите към кандидат депутатите бяха свързани с пенсионната и здравна реформа, бъдещето на средния и дребния бизнес, борбата с монополите, междуфирмената задлъжнялост, която е тежък бич както за страната, така и за Перник.
Един от някогашните активисти на КНСБ попита в пав текст защо нито кабинета на БСП, нито на ГЕРБ и депутатите от региона в последните два парламента си мръднаха пръста, за да помогнат общинската управа на Перник да преодолее бюджетния дефицит от 10 милиона лева, наследен от синята кметска управа.
Чу се и искане заплатите във висшия еталон да бъдат формирани не спрямо средната работна заплата за страната, а спрямо минималната. Не е нормално обикновеният перничанин, обикновеният гражданин да живее с 300 лв на месец, а други да вземат хиляди, се чу от редиците на редовите синдикалисти.
За чуване - чуха се кандидати – нови и стари, да влязат парламента. Но дали се разбраха с обикновените избиратели, пък било то и синдикални активисти, ще стане ясно след изборите.