Областният управител Димитър Колев дари извънредната си 13-та заплата за децата на загиналите миньори в рудник “Иван Русев” към Мини - Бобов дол. През септември 1997 година 10 миньори намират смъртта си под земята и оставят 11 дечица сираци.
Съпругите на загиналите миньори напомниха за себе си миналия понеделник на приемната на Комисията за жалби и петиции на гражданите към Народното събрание, водена от заместник-парламентарния шеф Любен Корнезов. Областният управител Димитър Колев се срещна в петък с миньорските съпруги, за да им предложи помощ и съдействие. Жените споделиха, че всички институции са забравили за техните деца и изказаха болката си от това, че по телевизията гледат как непрекъснато се отпускат средства за деца на загинали. Една-две години след трагедията държавата ги е подпомагала финансово, но от тогава никой не се сеща за тях.
Мини - Бобов дол са осъдени за изплащане на пенсии и издръжки, но с изключение на една жена, никой от пострадалите не е получил и стотинка. От предприятието се оправдавали, че няма пари заради състоянието в ликвидация. Пари няма, но това не пречи шефът на мината в Бобов дол непрекъснато да си сменя автомобилите, негодуват пострадалите.
Областният управител Димитър Колев обеща да води разговори с негови колеги, тъй като разрешаването на проблемите не е в неговата компетенция. Той помоли даряването на извънредната си коледна заплата в размер на 781 лева да не се възприема като демагогия. Съпругите на миньорите посочиха, че предишният министър на енергетиката Иван Шиляшки е осигурявал 1000 лева за подпомагане на децата им. Димитър Колев се ангажира да говори със сегашния енергиен министър Милко Ковачев да продължи инициативата на предшественика му. Още повече че Ковачев е перничанин.
Делото за осъждане на виновника за злополуката е спряло, оплакаха се още потърпевшите. Миньор припомни как за един месец участъка не е работил и е трябвало да го обгазят предишния ден. Вместо това обгазяването е направено, когато миньорите са под земята. На 1-ви септември 1997 година 10 мъже намират смъртта си под земята. Преди седмица съпругите и децата им напомниха за съществуването си, тъй като са били забравени от години от държавните институции. Някои от жените са безработни, други страдат от болести и оцеляват с месечни пенсии от 58 лева.