НЯКОИ ХОРА ВЗЕХА ДА СЕ УВЛИЧАТ

НЯКОИ ХОРА ВЗЕХА ДА СЕ УВЛИЧАТ. То бива далавера един път, бива два пъти, обаче да ти стане навик е твърде лошо. В тоя сценарий попаднала нашенка, на която толкова се усладили лесните пари, че за един момент си помислила, че това ще продължава вечно. Веднъж използвала успешно фалшивата си лична карта за един гяволък. Не я хванали. Пробвала втори път. И отново успех. Да, ама явно не е дочела докрай приказката за лъжливото овчарче. Накрая я гепили и сега ще си плати гяволиите със задна дата. А колко щастлив щеше да е животът й, ако след първия удар се беше кротнала. Този симптоматичен пример е огледален образ и на други явления в милата ни родина. Маса народ влязоха успешно в далаверата преди години, но не се засрамиха, а продължиха с още по-бързи темпове да правят милион след милион, та отвориха работа на Цветан Цветанов да ги прибира на порции. Та така и нашенката. Ако беше се засрамила навреме, можеше утре да разказва спомени на деца и внуци, че няма нужда да бягаш в Америка, щото и България е страна на неограничените възможности. А сега се е превърнала в държава на неограничените арести.
НАРОДЪТ ТРЪПНЕ В ОЧАКВАНЕ, ЧЕ ПАРНОТО МОЖЕ И ДА ПОЕВТИНЕЕ. Също толкова е вероятно и да не поевтинее. Обаче за второто никой не казва нищо. Друг е въпросът, че даже и да може да поевтинее, то в Перник не може да поевтинее. Щото изчисленията се правят въз основа на цената на газта и касаят предимно софийската „Топлофикация”. С други думи, народът играе петдесет на петдесет със сто процента шанс да уцели губещия отговор. Така нещо, което не само че не е станало, но даже няма как да стане, се представя за станало, без на никой да му става по-топло от това. А между моженето и ставането си остава твърдата цена за тия, които я плащат.