Началото на зимата

Днес е астрономически първият зимен ден, независимо, че зимата вече ни омръзна. И тя като властта. Радваш й се ден до пладне, а щом се разлигави времето, започваш да мечтаеш за свежа пролет.
Тази зима е точно такава – лигава като политиката. Насред Коледа южни ветрове, мърляви дъждове и кал до колене, без да броим дупките, които иначе снегът скрива. Такова съвпадение – морално и метеорологично – новата история на България не помни. Нито сезонът е истински, нито обществената атмосфера. Някакъв странен хибрид, междинен сезон, в който човек се чувства като получовек.
Явно Господ ни наказва заради калпавите политици. Та ни сервира две мърльотии наведнъж. От една страна не можем да изгазим от калта пред домовете си, а от друга страна – да я изхвърлим от дневния ред на държавата. Та какво толкова да му се радваш на първия зимен ден? Ако всичко тепърва започва, единствената утеха е, че денят вече расте, а заедно с това и надеждите повече неща да излязат на светло.