Мястото на «Миньор» е във волейболната Суперлига на България

Старши-треньорът на юношите волейболисти на ВК"Миньор» Асен Асенов пред «Съперник»-
Асене,четвъртото място е сериозно постижение. Като знам колко беше ядосан след мача за бронзовите медали, се чудя да ти го честитя ли или да ти съчувствам. Но както и да го разглеждаме, това си е постижение. Поне в тази възрастова група от 2003 година не сте го постигали...
- Ами като постижение четвъртото място наистина е високо. Като погледнем класирането в самите финали. След нас са всички софийски отбори плюс “Локомотив”/Пловдив/. Минахме през три тежки квалификационни турнира .Отстранени бяха отбори като “Лукойл”, който не стигна до финалите, ”Черно море”, все тимове, които при мъжете играят в Суперлигата.. Но самото развитие на финалния турнир ни даде възможност да играем за бронза. Тук играхме с един отбор, който определено е по-слаб от нашия. Така че имахме възможности да вземем медал.
- Разкажи малко повече за този мач, той по развоя си е много драматичен.
- Изиграхме един много оспорван първи гейм, в който направихме рекорд по продължителност. Спечелихме го с рядко срещания във волейбола резултат 41:39. Да победиш домакина с такъв резултат си е нещо. След това взехме и втория. Отборът на “Марек” наистина беше повален. Изпуснахме психологическото предимство в третия гейм. След това в четвъртия съдията, то е банално да се казва, но ги добута до пети гейм. В него отново имахме психологическо предимство при 12:9, но явно и психическите сили ни напуснаха, допуснаха се груби индивидуални грешки и загубихме мача.
- Доволен ли си от тази година?
- От отбора на младшата възраст определено съм доволен. Есента започнахме подготовка заедно със старшата възраст, която също водя. Това определено не е много удобно. Първо бяхме много голяма група състезатели, второ старшата възраст играе непрекъснато мачове, което значи, че тяхната форма трябва да се управлява по друг начин. Младшата възраст провеждат състезанията си по друг регламент и имахме затруднения. С тях си поставихме като задача да влезем в осмицата,защото отборът има потенциал. Това беше минимумът. Отборът надскочи задачите си,така че съм доволен.Още повече, че отборът израстна спортно-технически. Има състезатели, които са изключително перспективни и влязоха в полезрението на треньорите, които ще водят националната гарнитура в тази възраст.Така че отборът постигна резултати.А и състезателите се развиха. Тези състезатели ще бъдат ядрото на отборът при юношите старша възраст през следващата състезателна година. От гледна точка на юноши старша възраст не съм доволен. Задачите, които си поставихме, не бяха изпълнени. Играхме един турнир по-малко. Гостувахме във Враца. Там трябваше да играем с “Локомотив”/Пловдив/ и “Черно море”. Варналии се отказаха и на тяхно място се включи “Добротица”/Добрич/. В този турнир трябваше да станем първи, но не успяхме да го направим. Така че просто не си свършихме работата.
- Кои състезатели отиват в националния отбор?
- В полезрението на националните треньори са:Радослав Маринов, Даниел Димитров и Захари Николаев.
- Сега си спомням 2003 година. Тогава станахте четвърти при юноши младша възраст в зала “Миньор”. Най-известното име в отбора беше Бойко Бонев. Тогава грандовете във волейбола се вгледаха в перничани и на практика разграбиха отбора. Възможно ли е това да се повтори?
- Ами винаги има такива възможности. Но тогава времената бяха по-други. Не бяха уредени договорните отношения между състезатели и клубове. Точно тогава влизаха в сила тези неща и така наречените грандове. Те си “напазаруваха” от нас. В рамките на две години се разделихме с пет състезатели, включвайки и Бойко Бонев. Така беше обезкървен целия клуб .И минаха де-три години докато се съвземем. Сега от една-две години влязоха много талантливи деца,които бяха събрани и натренирани.И сега нещата стоят добре. Искам да подчертая , че своите шансове в националните финали имат момчетата до 15 години с треньор Ангел Василев, момичетата в същата възрастова група, където треньор е Десислава Банкова. А възможности за преминаване в други клуове винаги има. Ние смятаме, че сме направили всичко, за да са изрядни договорните отношения и да са защитени интересите както на клуба,така и на самите състезатели. От друга страна има закон за защита на децата .Така че едно дете като тръгне, то трудно може да бъде спряно, но пък има едни неустойки, които са фиксирани при неизпълнение на договорите и те са много сериозни като сума. Всъщност, ние парите не ги търсим, ние искаме децата да останат в Перник.
- Това определено е най-доброто. И така леко-полека стигнахме до мъжете. Ти тази година не се занимаваше с тях. Емил Спасов и Ангел Василев отговаряха за там. Мъжете влязоха във Висшата лига .Няма начин да нямаш информация какво става. Ще се плати ли необходимата сума и ще играе ли отбора в лигата?
- Имаме гаранции, че отборът ще играе във Висшата лига.Надяваме се, че те ще бъдат изпълнени. Защото и треньорите, и състезателите, и ръководството положиха много усилия, беше похарчена и една немалка сума пари, така че те не трябва да отидат нахалост. Градът отдавна не е имал отбор в лигата, така че надяваме се, че просто се връщаме там, където ни е мястото. Сред големите отбори в българския волейбол.
- Няма как да не те питам кой дава гаранцията.
- Детско-юношеската школа се издържа от президента на „Сами-М” – Антон Костадинов. Що се отнася до гаранцията за мъжкия тим, тя е от община Перник.
- Звучи много добре, едно две от твоите момчета играят там ,при мъжете. Предполагам,че изцяло ще разчитате на местни състезатели.
- Една от идеите за влизането ни във Висшата лига е да се осмисли пътят във волейбола на перспективните състезатели, които имаме, както на тези, които играят в момента, така и на тези, които преди година-две са излезли от юношеската възраст. Те не са малко и не искаме участието ни деа е самоцелно. Искаме по-голямата си част волейболистите да са местни. Е, там където ни липсват по постове, знаем,че ще търсим отвън. Но ние имаме изграден отбор с доста добро качество. Знаем си, че имаме нужда от един-двама състезатели. И ако бъде обезпечено финансирането, първата година ще се използва като предмостие за обиграване в първенството, а през следващата година ще търсим класиране и по-нагоре.
- Изпревари последния ми въпрос.”Миньор” след две-три години в Суперлигата – реално ли е?
- Реално е, разбира се. Не е нормално градът да няма отбор в 16-те най-силни От тук нататък всичко е въпрос на пари и организация.Мястото на “Миньор” винаги е било в Суперлигата. В шестте или осемте най-силни.Да се надяваме, че през следващите две-три години това ще се случи и “Миньор” ще се нареди сред най-добрите във волейбола в България.

Вестник Съперник изданията от 2012 година

Броевете на Вестник Съперник от 2011 година

Вход с фейсбук профил:

Разгледай вестник Съперник:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.

Броевете на Вестник Съперник от 2013 година