Мераклии зе лесни печалби унищожават пещерите ни

Духлата губи красотата си, от "Пепелянка" няма и помен
Духлата - една от най-дългите и най-красиви пещери в България,намираща се край пернишкото село Боснек, е пред гибел. За това алармира Алексей Жалов - зам.председател на Българската федерация по спелеология.
Режимът за опазване, ползване и посещения в природния паметник, определен от нормативните документи за неговото обявяване на защитена територия, сред които са планът за управление на ПП"Витоша", заповеди на РИОСВ РД-103/17.11.2006 и на ДПП Витоша 34/20.11.2006г и на областния управител на област Перник за регламентираното влизане в пещера Духлата от 13.06.2007година, системно се нарушава, алармира той в специално писмо до областната и общинската управа на Перник, РИОСВ и екоминистреството.
Въпреки че след инцидента с тримата пещерняци преди около две години, когато те едва не загинаха, входът на пещерата бе затворен с желязна врата, злосторници са подкопали основите на вратата и са направили Духлата достъпна за свободни посещения, влизането в нея е извън всякакъв контрол. По-страшното е, че пещерата е превърната в обект на нерегламентиран бизнес, въпреки че е определена като обект с контролиран достъп на влизане. Туристически фирми и оператори предлагат в интернет посещения на уникалното природно образование, алармира Жалов и цитира конкретните сайтовете на няколко нарушители . Достатъчно обаче е да влезеш в търсачката на гугъл и ще откриеш десетки други, някои от които са придружени от карти, фотоси и друг богат материал. Чрез интернет се предлагат и в момента атракционни посещения на пещерата срещу 80 лева. Групите са от десетина души, а измислените "туроператори" си осигуряват чиста печалба от по 800 лв само от влизането на едена группа, разказва Жалов.
Интересът към най-дългата пещера в България и нейните красоти провокира и неформални групи от любители на пещернячеството . Духлата е обект на заслужен интерес и от страна на организираните пещерняци. По принцип, те са коректни и спазват нормите за разумното ползване и опазване на пещерата, но вероятно сред тях има и лица, които ги нарушават, признава Жалов. Липсата на контрол и регулиран достъп в Духлата се отразява изключително негативно, дори пагубно върху естественото й състояние. Вече са налице редица поражения в нея - стените са издраскани с твърди предмети, появили са се всякакви направени с боя и спрей нелепи надписи, знаци и имена на хора. В пещерата се изхвърля отработен калциев карбид и различни твърди отпадъци.
Най-страшното обаче е, че се чупят и къртят пещерни образувания - сталактити, сталагмити, кристални агрегати, които се продават на "черния" пазар. Пред пещерата дори е засичан микробус, на който са товарени уникалните природни образувания за продажба на черния пазар.
С всеки изминал ден природната цялост на пещерата се нарушава, тя губи от своята красота и се разрушава!
Не на последно място стои въпросът за безопасността на неорганизираните посетители на пещерата, които влизат в нея без необходимата специфична пещерняшка подготовка и защитно облекло. Вече съществуват сериозни предпоставки за възникването на инциденти, между се откроява загубването в най-сложния пещерен лабиринт в страната, е посочено в сигнала до регионалните и национални институции.
Ако тази вандалщина не спре, пещерата може да загине, така както е унищожена по време на соцепохата друга пещера в Боснешкия карстов район - "Пепелянка".