Медиците брояха живи и мъртви, беше като потъването на Титаник

Разказват очевидките на трагедията в Охрид д-р Татяна Вангерова и Аделина Стоянова
Перничанката Аделина Стоянова е един от очевидците на трагедията, разиграла се във водите на Охридското езеро, която потопи България в траур в навечерието на националния празник Деня на Съединението.
Стоянова е главен експерт към дирекция „Здравеопазване на животните” в Регионалната ветеринарно-медицинска служба в Перник.
Завърнала се у дома, вчера тя разказа за разигралата се жестока драма, от която още не може да се съвземе.
„Бяхме група перничани, които бяхме поканени на семинар в Охрид от частна фирма. В събота сутринта трябваше да посетим "Св. Наум" и да се повозим на корабче по Охридското езеро. Нашето се казваше „Александрия”, качихме се на борда му в 11,22 ч. 10 минути по-рано покрай нас мина "Илинден".
Аз бях седнала до капитанската кабина. В един момент видях, че някакво момче се прекачва през перилата на корабчето, влезе при капитана и му подаде мобилен телефон. Съобщиха му нещо, а той се сепна и хвърли назад стола, върху който седеше. Чух го да казва: "Идемо. Вадете елечиня". А после разпореди: "Да нема паника. Вси седите на места".
До тогава не знаех какво е станало. През ума ми мина, че някой е паднал зад борда. Нямах представа за мащабите на трагедията, която се беше случила. Екипажът на нашето корабче, което внезапно увеличи скоростта си, започна да вади стиковани спасителни жилетки. Докато стигнем до мястото капитанът вече беше по бански и се хвърли заедно със спасителите във водата. Дойде и катерче, вероятно от бреговата охрана. В езерото се хвърли и непознато за мен момче от пасажерите на нашия кораб. Виждах, че нещо се случва, но не разбирах какво точно. Тогава приближихме до мястото. Във водата имаше хора. Бяха се скупчили на групички и се бяха хванали за кой каквото намери - плаващи столове, дъски и отломки от „Илинден”.
Никога няма да забравя ужасната картина пред очите ми – по водата заедно с борещите се за живота си оцелели плуваха и трупове.
Вече си давам сметка, че ако нашето корабче не бе близо и екипажът не бе реагирал адекватно, трагедията щеше да е още по-голяма. В спасителната лодка на "Илинден" имаше 4-5 души и видях, че на единия му правеха изкуствено дишане. Вадеха хората от водата и ги качваха на долната палуба на нашия кораб. Ние бяхме на горната. При нас никого не качиха. Долу обаче бяха около 15 души. Когато стигнахме на брега, там вече чакаха много медицински екипи, напълно оборудвани с апарати за обдишване.
Акустирахме при хотел "Акропол". Това беше най-близката точка. Част от медиците се качиха на кораба, за да окажат помощ на нуждаещите се. За мен най-кошмарно бе броенето - жив, мъртъв, жив, мъртъв... Редяха труповете на пристана и ги покриваха с найлони.
Информацията за трагедията беше стигнала до македонските институции изключително бързо. Всички правеха каквото трябва. Ние също се опитвахме да помогнем. Предложихме на хората мобилни телефони, за да информират близките си, че са добре. Питахме ги, какво точно е станало. Аз разговарях с едно семейство от Антон. Жената каза, че са седели на горната палуба, корабът се е разцепил по средата и те потънали. Останах с впечатление, че са се спасили само хората, които са били на горната палуба”, все още преживява трагедията Аделина Стоянова.
Наблюдавайки случилото се с „Илинден”, бяхме буквално сковани от ужас, разказа пък началничката на РВМС в Перник д-р Татяна Вангелова, която не може да се отърси от спомена за видяното.
Според нея капитанът на “Александрия” се е държал изключително професионално и адекватно на ситуацията. Веднага съобщил на институциите, обадил се линейките да чакат на пристана пред хотел “Метропол”, който бил най-близо до спасителите. Когато пристигнали на пристана, там вече чакали линейки с медицински екипи. Д-р Вангелова дала мобилния си телефон на жена, която прегръщала младо момиче и плачела. Тя промълвила: “Какво да кажа на мъжа ми, едното дете е с мен, другото го няма”.
“Виковете, които се носеха от водата, бяха страшни. Хората търсеха помощ. Имам чувството, че това, което се случи е равносилно на трагедията с “Титаник”. Впечатлена бях от разказите на местните хора, според които в езерото са потънали през Първата световна война два кораба, през Втората – само един. Трагедията с нашите сънародници е първата в мирно време. Много ме впечатли и това, че македонците преживяват случилото се като лична трагедия и бяха изключително съпричастни. Даваха ни вода и чай. Чак сега осъзнавам каква невероятна трагедия преживяха тези хора, а и ние с тях”, разказа пред журналисти вчера д-р Вангелова.
Когато пострадалите и жертвите бяха закарани в болниците, над езерото се появила тъмна фигура, наподобяваща човешка. “Ето Господ прибира душите им”, казал някой от хората на брега.