Майката на убития Евгени получава 20 бона обезщетение

20 000 лв. е обезщетението, което трябва да изплати 19-годишната Евелина Новакова на Теменужка Генчева - майка на убития преди пет години от момичето Евгени. Парите са обезщетение за претърпените от 39-годишната жена страдания след гибелта на единственото й дете. Пет години ходи по мъките Теменужка и търси справедливо възмездие за нелепо отнетия живот на сина й.
На 9 октомври 1998 година, до клуба на монархистите избухва сканадал между две тийнейджърски компании и Евелина вади подарения от майка й за 14-тия й рожден ден нож и го размахва.
Опитът на Евгени - отличен ученик и спортист, кротко и тихо, неконфликтно момче, да измъкне ножа от ръката на развилнялата се девойка, завършва със 7 удара, нанесени в тялото му. Една от тях се оказва фатална - прерязана е основна артерия. Евгени изпада в тежка кома и умира от кръвозагуба в болницата. Съученици и приятели на младежа тогава събраха хиляди подписи, с които настояваха за справедливо възмездие за малолетната убийца.
Две години по-късно съдът квалифицира деянието като убийство по непредпазаливост и осъди на две години лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. 30 000 лв. бе обезщетението, което трябваше да изплати майката на виновната за смъртта на Евгени - бизнесдамата Лидия Наумова, на Теменужка Генчева. От тях до момента почернената майка е получила около една шеста, а здравето й е напълно разсипано.
През 2003 година Генчева завежда дело срещу пълнолетната вече Евелина за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на единственото й дете, за което тя като самотна майка се е грижела. Съдът намери за справедливо искането за обезщетението и го присъди в посочения от Теменужка пълен размер, заедно със законните лихви по сумата, считано от датата на убийството -9октомври 1998 година до пълното издължаване на 20-те хиляди лв. Евелина ще трябва да заплати и съдебните разноски по делото от 800 лв. Присъдата обаче не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Софийски аплативен съд. Това означава, че краят на ходенето по мъките на съсипаната от страшната загуба майка все още не е настъпил. А всяко влизане в съдебна зала е поредното посипване със сол на незарастващата жива рана.