Мануела не е единствена - 17-годишният Кристиян от Радомир споделя нейната съдба

В стая 209 на втория етаж в Пернишката специализирана болница за долекуване и рехабилитация, която в града простичко наричат Профилакториума, е тихо, потискащо тихо. Тук има само един пациент. Той се казва Кристиян Каменов Иванов и е едва на 17 години. Когато гъстите, дълги, извити мигли се вдигнат, големите топли, извити като бадем очи ви поразяват с красотата си. Но не ви виждат. Защото Криси е в т.н.будна кома.
Съдбата му удивително прилича на тази на Мануела Горсова. Пиян шофьор помита момчето и го превръща в тежък инвалид, лишавайки го от бъдеще.
Денят, разказва през сълзи майка на Кристиян - Антоанета Асенова, е 27 юни 2008 година. Мястото на трагедията е районът на бензиностанция "Лукойл" на входа на Радомир. Късно вечерта 22 часа Кристиян се прибира към къщи от работа. Върви в края на банкета, защото тротоар на пътя там по време на трагедията не е имало. Поставен е едва след кошмарното ПТП.
Автомобил, зад волана на който е пиян шофьор, в чиято кръв промилите се оказват над 1,8, лети към центъра на града и буквално помита момчето. Удря го в гръб, удря се в дърветата край шосето и се забива в Арката. На банкета остава да лежи Кристиян.
Травмите са изключително жестоки и той е откаран в "Пирогов". След три месеца битки за живота му, момчето все още е живо, но уврежданията на мозъчната кора са изключително тежки. Кристиян е в будна кома. До него денонощно е майка му.
По време на кошмарния инцидент тя работи в Испания. Прибира се веднага в България и заедно със специалистите започва битка за спасението на момчето, което е единствената й рожба.
А тя е изключително тежка. Защото травмите на само черепно-мозъчни. В помляното от пияния шофьор тяло на 17-годишния Криси започват едно след друго усложнения - бъбречни, кожни, урологични, алергични. Скенер, ядрено-магнитен резонанс, стотици други различни изследвания, консултации с водещи специалисти, космически скъпи лекарства - всичко това стопява припечелените за три години гурбет в Испания пари на майката. Тя, детето й, възрастните й родители се издържат единствено с пенсията на баща й - бивш миньор, която е около 500 лева. Толкова, колкото е платила наскоро Антоанета само за антибиотици на Криси, с която са преборили поредната урологична инфекция.
Майката и най-вече единственото й дете оцеляват засега с помощта на роднини и приятели, на хората с добри сърца. Сред тях е и персоналът на пернишкия Профилакториум.
"Когато в края на юли ме предупредиха, че Криси ще бъде изписан от "Пирогов", защото там каквото е можело да се направи, е вече направено, по-нататък му е нужна друга специализирана помощ, обиколих всички болници в София. Щом чуеха, че става дума за будна кома, навсякъде вдигаха рамене и ме отпращаха. Съветът навсякъде беше един и същ - прибери го вкъщи или го настани в хоспис, ако не можеш да си позволиш лечение в чужбина. Вече не можех... Но и не исках да вдигна ръце и да се предам - синът ми се нуждаеше от допълнително специално лечение, от рехабилитация и раздвижване, за да не атрофират мускулите му. Така стигнах и до Профилакториума в Перник. Това беше единствената болница, в която не ми затвориха вратата под носа и ми вдъхнаха надежда. Два месеца тук целият персонал прегърна съдбата на детето ми като своя. В началото плащах таксата за придружител, сега вече - не. Не мога да намеря думи да благодаря на управителя на здравното заведение д-р Богдан Богданов, на лекуващия лекар на Криси д-р Банков, на всички останали лекари, медицински сестри, рехабилитатори, на помощния персонал за широките им сърца. В момента те събират помежду си пари от извънредния труд, за да помогнат за евентуалния престой на Криси в болница "Токуда". Там трябва да се направят допълнителни прегледи и изследвания. Може би там могат да помогнат... За 10 дни престой обаче са нужни 1600 лева, а аз не разполагам с тях", плачейки търси думите майката на 17-годишното момче. И не все не й стигат, за да изрази с тях благодарността си към хората, които не са забравили нито хуманния си дълг, нито ще е това човечност и солидарност в болката.
А до възглавницата на детето й кротко грее лика на Божията майка, прегърнала Младенеца, от осветената икона, подарена от приятелка...
Потресаващото в тази жестока история е че, докато разказва за трагедията, съсипала и нейния живот, и най-вече този на детето й, Тони нито веднъж не спомена думата "мъст" за виновника. Дори името му не знае. Мъчно й е само, че мъжът, превърнал едно жизнерадостно, 17-годишно момче, пред което е било бъдещето, в жив труп, нито веднъж не е звъннал, за да попита какво е състоянието на невинната му жертва.
Трети месец и дознанието не е приключило, документацията не е стигнала до прокуратурата. Тепърва след това ще се подготвя обвинителен акт, ще се насрочват съдебни заседания, ще се извърви дългият път пред Темида, за да се стигне до справедливо възмездие и евентуално парично обезщетение.
Ще изтече много време. А физическото оцеляване на Криси е поставено под въпрос даради финикийските знаци или по-скоро - заради липсата им.
Ще спасим ли Кристиян? Нека го направим заедно. На негово име в банковия клон на ОББ - Радомир е открита сметка -
BG10UBBC800210585957420
BIC KOD BBS BGS
Кристиян Каменов Асенов
Нека отворим сърцата си и помогнем според възможностите си на Криси, на смелата му майка, на медиците от пернишкия Профилакториум и дадем надежда за бъдеще на момчето, което един пиян шофьор се опита и почти успя да отнеме.
Любомира ПЕЛОВА