На запад синдикатите на машиностроители и металурзи са велика сила. От тях треперят правителства, могат да блокират държавата както си искат, социалните им протести винаги са новина номер едно. Само Маргарет Тачър през 80-те години успя да стъпи на шията на протестиращи профсъюзи от тежката промишленост, обаче това стана почти с военно положение и влезе в историята на консервативното управление.
У нас браншовите синдикати вече правят конференциите си като манастирски послушници, събрани на семинар по теология. Онзиденшната сбирка в Перник е най-запомняща се с присъствието на втората синя дама Екатерина Михайлова. /По каква работа точно тя трябва да движи решаването на проблемите в тоя умиращ бизнес е друг въпрос/. От машиностроителна гордост на държавата, каквато беше доскоро Перник, днес са останали да живуркат две-три предприятийца, чиято производствена мощ е като в довоенните години, а работническта класа по брой е съизмерима с търговците на руския битак.
Сигурно затова е логично присъствието на Катя Михайлова - тя нищо не разбира от съвременно машиностроене. Както и бившите машиностроители.