Магистрална уседналост

Магистрала „Люлин” уседна като свинкя в локва. Като изборния кодекс уседна. И като магаре на мост.
Така всеобщата българска уседналост придоби магистрални измерения. И друг път сме прогнозирали, че 15 май ще бъде историческа дата. Може и да стане! С непрерязана лента, нелиснато менче и непроизнесено бодряшко слово.
Прочие, след като я отлагаха няколко пъти, какво пречи това да стане поне още веднъж? Вече се е видяло, че и с магистрала, и без магистрала – все тая. Както е казъл поетът – за радост не, за ядове отровни.
Ако така ще върви и на другите магистрали, правителството трябва да промени закона в тая му част за акт 16. Щото тоя акт усяда с едногодишна давност в калта на Големо Бучино и прави магистралните проекти хлъзгави като популистко обещание.
„Люлин” освен най-късата по километраж, се очертава да бъде и най-дългата по мъчение българска магистрала. Магистрала на скъпите пари и евтините приказки. И на балканската ни уседналост.