Една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок присъди Пернишкият Окръжен съд на Мария Безценкова Бошикьова на 32 г. от Дупница, задържана преди две години, заедно с любовника си Александър Лазов на 33 г. от Дупнишкото село Бистрица, за жестокото убийство на италианския гражданин Джорджо Валентини. Бошикьова бе призната за виновна по обвинения за причиняване на средна телесна повреда и в съучастие с приятеля си, че му е помогнала да заличи следите от престъплението. Срещу Лазов е повдигнато обвинение за предумишлено убийство по особено жесток начин. Делото срещу него продължава през есента.
54-годишният италианец Джорджо Валентини е роден в Порто Санд Елпидио. В България работел като контрольор в обувната фабрика "Еврошуз" в Дупница, а по-късно в обувната фирма "Сипак бис" в Кюстендил. С Мария Валентини имал интимни отношения в продължение на една година, след което срещите им станали епизодични, твърдят свидетели пред следствието. Тя работела като учителка по психология в СПТУ по машиностроене в Дупница. Там се запознала с Александър, който бил учител по технология на металите и между тях се породили близки отношения. Ревността на Лазов станала причина за жестокото убийство на бившия приятел.
По това време Мария Бошикьова е разведена и има една дъщеря Марийола, която сега е ученичка в 5 клас и живее с бившия й съпруг Димитър. Свидетели по случая при разследването твърдят, че на няколко пъти 32-годишната жена взимала пари от италианеца под предтекст, че детето й е болно и спешно се нуждае от операция. Валентини на няколко пъти искал да види болното дете, но Бошикьова отклонявала молбата му с мотива, че то е на село при майка й, информираха от прокуратурата. Два-три пъти Александър Лазов засичал разговори на Мария по телефона с бившия й приятел и й поискал обяснение.
На 18 ноември 2000 г. Бошикьова и Валинтини се срещнали в Кюстендил, за да отидат двамата да видят Марийола в Радомирското село Угляраци. Там обаче вече бил Александър. Лазов предварително разчистил стаята от дребни предмети, за да не може чужденецът да се отбранява. В 13 часа същият ден Валентини пристигнал във вилата, Александър се нахвърлил върху него, съборил го на земята и започнал да го удря с три метални сфери, свързани с обща ос. Когато италианецът се опитал да се измъкне, Александър го удушил. През това време Мария гледала безучастно, след което двамата любовници изгорили личните вещи на Валентини. Свалени и унищожени били опръсканите с кръв тапети, а от жертвата откраднали златен пръстен, медальон, 200 лирети и мобилен телефон.
Във вилата те инсценирали грабеж, а тялото поставили в найлонов чувал и го изхвърлили в дере на 10 метра на пътя до Радомирското село Жедна. Трупът на италианеца бе открит от случайно минаващ ловец на следващата сутрин.
Александър и Мария се върнали във вилата, заличили следите и заминали за София, където наели квартира.На 12 декември 2000 г. двамата са задържани от полицията.
Мария: "Обичам Александър, дано Господ го пази"
Светлана Стоименова
"Много обичам Александър, дано Господ го опази жив. Той е всичко за мен и не мога да си представя живота без него. По природа е един прекрасен човек - учен, интелигентен и никога не е бил жесток и циничен. Една година живяхме заедно и всичко беше идеално, живеехме в разбирателство и взаимно уважение, но тази нелепа случайност промени всичко", разказва Мария Бошикьова.
С Александър Мария се запознала в училището, в което тя преподавала психология, а той - технология на металите. Любовта между двамата пламнала от пръв поглед и те станали неразделни. "Навсякъде ходехме заедно, той ме подкрепяше във всичко", споделя тя. От любовта им, която прилича на сапунен сериал, преди шест месеца се родила дъщеря, която кръстили Нелина.
Мария отрича да е имала интимни отношения с Джорджо Валентини. С италианеца се познавали от около 7 години и били просто познати. "Нещата не са само бели и черни, а си имат и нюанси. Разчитам на българското правосъдие да бъде коректно и обективно спрямо Александър , да го съдят преди всичко по съвест", надява са Бошикьова.Двамата непрекъснато си пишат писма- той от затвора в Бобов дол, а тя- от дома си в Дупница.Ден преди делото да влезе в съда Александър посветил на любимата си стихотворение:
На моята съпруга
..."Ех, къде си ти къде,
миличкото ми момиче?
Плаче моето сърце
и безкрайно те обича.
Толкова те аз желая,
но не си, не си до мен
и не вижда му се края
обич моя, лик свещен.
... Тук във нощите горчиви,
все за тебе мисля аз
и във спомени красиви,
чувам твоя нежен глас.
...Плаче, плаче ми душата
своята богиня търси тя,
под небето и земята
ти си моята мечта.
Мария все още не е водила детето на свиждане при бащата в Бободолския затвор, но е твърдо решена да го посещават двете винаги, когато това е възможно. Тя живее заедно с майка си Нешка Павлова, която й помага във всичко. Надява се в бъдеще двамата с Александър да се оженят и да бъдат истинско семейство. Страхува се обаче за живота му в затвора. "Дано Господ го опази жив. Аз съм до него и ако той ме остави, това ще бъде предателство и никога няма да му го простя", споля Мария.
Със сълзи на очите тя разказва за болката, която е стаена в сърцето на Александър, който преди 16 години изгубил близначката си Анелия. Тя се отровила и умряла пред очите му. Двамата били много близки и той все още скърбял по нея. След смъртта й животът му се променил коренно.
"Александър не заслужава такава участ, но аз винаги ще съм до него. Благодарна съм на всички, които ме подкрепиха, но най-вече на майка ми, на леля Спаска от София и на Пернишката прокуратура за коректното отношение", заяви пред екипа ни Мария
Колегите: "Останахме изненадани"
Светлана Стоименова
"Останахме много изненадани, когато разбрахме, че Александър е убил Джорджо Валентини. Като преподавател той беше стриктен и много взискателен. Лазов не беше раздразнителен, а по-скоро тих и спокоен човек", разказват колеги от училището, където той бил преподавател.
В началото Александър преподавал в СПТУ по машиностроене в Дупница, а след това се преместил в механотехникума в града. "Дали от отчаяние, дали от ревност за нас е необяснимо защо е направил това престъпление", гадаят колегите му.