Любен Дилов-син: Плащаме музиката - време е и да я поръчваме

- Господин Дилов, предстоящите местни избори са на глемия празник Димитровден. Според традицията тогава са се разплащали ратаите и чорбаджиите. Мислите ли, че този път народът ще избере добри ратаи?
- Много се надявам да се случи това, защото в годините, които минаха се преуморихме от даване на доверие изобщо. Така или иначе плащаме музиката с нашите данъци и такси - време е да я поръчваме! И всеки да поръчва според това, което си представя - да си избере представители в местната власт. Затова е не толкова важно състезанието за кмет, колкото за общински съветници. Това са хората, които ще осъществяват контрол върху общината.
- Мислите ли, че хората наистина се чувстват “чорбаджиите”?
- Трябва да ги накараме да се чувстват. Защото те плащат не малко пари - местните данъци и такси хич не са малки като сума и би трябвало да им го обясним. Като даваш на кръстовището на едно цигане стотинки - му правиш поръчение: “Не дишай лепило, а си вземи нещо за ядене”. В случая даваш много пари на общината всяка година и не поръчваш какво да се случи.
- Залагате на гражданите, на тяхната инициатива, на намесата им в работата на Общинския съвет. Смятате ли, че гражданите са достатъчно ангажирани и не са ли вече докрай апатични?
- Трябва да го променяме това състояние. Освен това във всеки град има доста неправителствени организации, които имат добра практика в това отношение. Работа на местните политици е да работят по-добре с тях и по този начин да насърчават гражданската активност. Един местен политик не разбира, че ако повери част от дейността на общината на комитет от граждани, той разтоварва себе си от отговорност. На него му остава повече време да се посвети върху по-тежките проблеми на общината, а не да се занимава с хилядите душегубителни неща всеки ден, които трябва един администратор да върши. То е като при копането на лозе. Интересът е да имаш колкото повече мотики, а не само ти да имаш мотика, нищо че после само ти ще ядеш от гроздето.
- Тази година всички общини, независимо от цвета на кметовете, протестираха срещу централната власт за липсата на финансова децентрализация. Вашето мнение?
- За това има обективни и субективни фактори. Истина е, че властта, която управлява в момента, е поредната власт, която се стреми да концентрира преразпределението на брутния вътрешен продукт, а не да го децентрализира. В тоя смисъл всеки следващ кабинет е все по-ляв. Има и една обективна пречка, която много от държавните ни управници не искат да си признаят, защото се страхуват от сблъсък с общинската власт. Обективната пречка е свързана с това, че на нас ни предстои административна реформа - България ще има 66 общини и 6 или 7 области. Това е по европейски стандарти. А в момента имаме над 280 общини. В много от тях влизат единствено бюджетни пари. Там стои въпросът дори за оцеляване на местния елит. Но ако продължаваме да си затваряме очите, просто отдалечаваме датата на членството ни в ЕС. Но както кметовете пищят към държавата, че не им дава достатъчно правомощия, така и самите кметове хич не са склонни да се освобождават от някои правомощия, които би трябвало да бъдат прехвърляни към гражданите. Откъде-накъде един районен или назначен кмет ще избира какво да яде детето ми в училище - обявява конкурс, явяват се три фирми и той избира най-евтините банички. Аз не бих хранил детето си с най-евтината баничка. Това е работа на един колективен орган, създаден и регистриран по закона за неправителствените организации между родители и учители, който да върши това. Същото е по отношение на ремонтите на училищата и на охраната им. Колкото и да са оскъдни тези пари, те трябва да бъдат дадени на хората, от които зависи. И те, когато носят отговорност, са много по-отговорни.
- Вашият апел към перничани?
- Наистина е време да се ядосаме и първо да се ядосаме на себе си, че по такъв глупав начин се оставяме всеки път, на всички избори, да взимат доверието и парите ни. И ние да не се интересуваме какво се случва с тях! Просто трябва да се запитаме какво става с нашите пари и нашето доверие.