Днес започва астрономическото лято, което, погледнато в глобален мащаб, би трябвало да е положителен факт поне за българина. За зимата си знаем, че е традиционно сезонът на нашето недоволство, за есента – че се готвим за зимното недоволство, а за пролетта, че още не сме се успокоили от зимното недоволство.
За лятото обаче никой не смее да предположи лоши неща. Винаги го свързваме с отпуски, море, студена бира, с две думи – лайф. При толкова много празници в държавата именно 21-ви юни трябва да е най-щастливият ни ден. Щото лятото може и без отопление, някои даже и без климатик могат, и без скъпи дрехи и обувки, и без санирано жилище, даже и без работа може.
Само че тая година лятото, освен туристически проспекти, е и затягане на коланите. Това му е нетрадиционното, че в жегите трябва да се лишаваме и от малко въздух. Българското лято не е просто част от глобалното затопляне, а продължение на зимата на нашето недоволство, само че в горещ вариант. И затова не среща всенародната любов, щото само с евтин зарзават не се живее. Остава ни утехата, че гърците са по-зле, затова да им изгостуваме за последно, докато и у нас не е станало така.