Кооперация Струмона оцелява на магия

Със загуби се очаква да приключи първото полугодие на настоящата година според предварителните прогнози ТПК “Струмона” - Перник, информира нейният председател инж. Стоянка Колева. Според нея, кооперацията оцелява почти на ръба. Причините за това са много. Основният цех “Саяджийски” работи от години изцяло на ишлеме. Той е коопериран с кюстендилския обувен завод “Ильо войвода”, който работи за италианска фирма от град Верона. Заводът разкроява и предоставя на кооперацията в Перник за изработка саята за дамските обувки, след което в Кюстендил се поставя ходилото и се експортира готовата продукция. “Бедата е в това, че разценките, по които шием не са коригирани от две, а може би и от три години. В същото време поскъпнаха токът, водата, парното, горивата, увеличи се минималната работна заплата, а с нея и осигуровките. Моделите, които получаваме стават все по-сложни, а изискванията на партньорите ни нарастват”, поясни председателката на кооперацията. Според нея, ниските разценки едва позволяват кооперацията да си покрие текущите разходи и за повишаване на заплатите парите все не стигат. За това средната работна заплата в цеха е сравнително ниска като се има предвид минималната работна заплата за страната. В саяджийския цех работят около 40 жени и по-голямата от тях са над 40-те години. Повечето са дългогодишни работници в кооперацията и нямат желание да я напускат, въпреки недоброто заплащане. Според инж. Колева, хубавото е в това, че цехът е осигурен с работа целогодишно и няма престой. Затова не се налага хората да бъдат пускани в принудителен отпуск. В момента се изработват саите за есенно-зимната колекция, която трябва да се приключи до края на септември най-късно, за да бъде експортирана навреме. От ноември започва работата по пролетно-лятната колекция. Стоянка Колева поясни още, че каучуковият цех на кооперацията също работи, но не непрекъснато. “Не можем да си позволим да изработваме продукция, която да стои на склад. Затова когато съберем достатъчно поръчки за изолирбанд или за каучуковите изделия, които се използват в “Кремиковци” и минодобивната промишленост, цехът възстановяват работа. В него работят петнадесетина жени. Когато изработят поръчките, те се прехвърлят да помагат в саяджийския цех, за да не се налага да излизат в неплатен отпуск. Понякога и жените от администрацията помагат в цеха, за да не се изостава”, уточнява Стоянка Колева. Според нея, с всяка изминала година става все по-трудно. Тя е на мнение, че обувната промишленост върви към загиване. Това до голяма степен се дължи на дъмпинговия внос на обувки с ниско качество от Китай и Турция. Затова инж. Колева е категорична, че държавата трябва да предприеме решителни мерки срещу нелегалния внос на обувки в нашата страна. В същото време би било добре да се наложи протекционистична политика по отношение на родната ни обувна промишленост, за да може тя да оцелее. Иначе, погледнато от чисто финансова страна, ТПК “Струмона” няма кредити, не дължи нито стотинка към НОИ, бюджета и доставчиците. За сметка на това е длъжник към своите работници, които държат да работят в кооперацията, в която е преминал повечето от съзнателния им живот.