Високата вълна по Дунав вече е реална заплаха за градове и села. В Югоизточна България язовири преливат. Речни корита се разливат в ниви и ливади, застрашавайки реколтата.
Не по-малко опасна е обаче и паралелната висока вълна на политическия океан. Най-лошото е, че нея с диги не можеш да спреш. Тя влиза направо през канализацията като в Лом. И те подмокря, докато спиш. Оттичане няма. Пожарната също е безсилна. Ето тая политическа висока вълна взе да се надига още преди официално да са стартирали изборните страсти. Вече взема удавници. На първо място са лековерните граждани, забравили доскорошните протести и глътнали вода с първите спасителни предизборни обещания. За високата вода жълтите кодове са невалидни. Щото тя е част от цялата политическа жълтения. И спасители няма. Спасителите са част от самата вълна. Действат като митичните сирени, които просто те примамват в дълбокото.
Такова ни е пролетното пълноводие – опасно от две посоки. Разликата е, че едната вълна ти идва отдолу, а другата отгоре. А българинът стои по средата като удавник от стара градска песен.