Победата на деня

Девети май трайно се превърна в двуостра дата на българския политически календар. Едни си го присвояват, други бягат от него като дявол от тамян, трети го прекрояват, а четвърти направо го оскотяват.
Затова празникът Девети май често се превръща в трагедията Девети май. Мнозина смятат, че по-добре да го няма, за да се избегнат двусмислици и конфликти. Сякаш денят бележи не края на нещо, а началото на нищо.
В предизборна България Девети май идва като сол върху рана. И отново ще станем свидетели на неговото разпарчетосване, омаскаряване и украсяване. Кулминацията на страстите ще посипе иначе хубавия пролетен ден с кал и мръсотия, казано по български - с компромати. Комай това е нашият принос в Деветомайската победа. Принос, от който няма как да сме щастливи, но продължаваме да настояваме на своето – че от Девети май по – неясно няма.
Както и да го мислим обаче, Девети май победи своите хулители дори само с това, че ги предизвиква да мислят за него. Това е победата на деня Девети май.
Валентин ВАРАДИНОВ