Политическият цирк, който се разигра оная вечер на площада в Перник с любезното съдействие на Бареков, имаше само едно достойнство - че беше без пари. Ако не броим стотинките за ток, които сме похарчили, докато сме гледали телевизия.
Щом и врелият и кипял в какви ли не простотии и разправии телевизионен водещ се произнесе, че това чудо никъде в България го няма, значи уникалността на Перник е по всички линии, включително политическата. Да се каже, че така нереченият диспут беше диалог между глухи, е твърде дипломатично. Повечето участници бяха не просто глухи, а истерични. Да контактуваш с глух човек, който същевременно е и изпаднал в логорея, е Божие наказание, което няма равно на себе си, особено в предизборна ситуация.
Ако въобще е имало безпристрастни наблюдатели на зрелището, те няма как да не си направят извода, че Перник е гнездо на политически змии, а феновете на змиите са малки змийчета в процес на израстване.
Какво спечели демокрацията от позорището е ясно. Просто демокрацията остана без фенове. А змийското гнездо ще продължи да съска, както и клетият перничанин: „Никога вече!”
Валентин ВАРАДИНОВ