Лятото е време за традиционни туристически излети и разходки,
но докато едни опознават Родината, за да я обикнат, други са
решили да я изпротестират. Вероятно, за да ги намразят.
След като протестите в центъра на столицата се изпариха в августовските жеги, та станаха вредни за здравето и на най- държеливите, организаторите го удариха на пешеходен туризъм цел разхлаждане на умовете и сърцата. Едни тръгнаха пеша към Евксиноград, други по Северна България,а трети търчат да ги снимат, да да не остане бяло петно в историята на туризма. Готвеният зя закриване НЦИОМ едва ли ще отчете ръст на организирания туризъм, обаче протестните лъчове със сигурност отварят нова ниша в бранша. Протестиращият пешеходен туризъм е амбициран да крещи за себе си, дори когато не го слушат.
Географското изпротестиране през отпускарския месец може и да е форма на летен отдих за едни, но повече е скука за непочиващите. Когато правиш нещо с любов, то остава в историята не само на туризма. Когато го правиш с омраза, разваляш имиджа и на туризма, и на Родината.
Валентин ВАРАДИНОВ