Освобождаването на малката Лара от похитителите и отново провокира въпроса пречупен ли е гръбнакът на престъпността. В предизборната патаклама темата става необятна. В криминално нагнетената атмосфера на България пускането на детето е нещо като светъл лъч, ако това въобще може да е повод за радост. Парадоксалното е друго- че шефът на антимафиотите е на прага на затвора, мафиотите са на свобода, а автомобилът за подслушване се интерпретира като най- свободно движещата се кола по медиите. С други думи- свободата е толкова относително понятие, колкото и победата на предстоящите избори. Затова освен да коментираме за гръбнака на престъпността, може бе е по- редно
да поговорим за гръбнака на свободата. Който може и да не е пречупен, но със сигурност е силно приведен и се нуждае от спешно ортопедично лечение. Като прибавим и безспорния факт, че всичко се стоварва на гърбината на народа, явно България е страната на пречупените гръбнаци. А ако все пак някъде е останал здрав гръбнак- още малко му остана. Едни ще бъдат пречупени до 12 май, другите- малко след това.
Валентин ВАРАДИНОВ