Гладни кокошки

Напоследък силна гражданственост придоби някаква версия, че в Северозападна България  давали по 300 лева за гласовете на цяло семейство на изборите. Че тази част на България е западнала – няма спор. Там  300 лева се равняват на една висока заплата според стандартите. Че в България има доста луди политици – също не подлежи на коментар. Ама чак толкова луди и чак толкова паднали – не ни се вярва. Щото на тия избори не само електоратът търси пари. Политиците са в същото положение.
Затова изборите ще са между гладни кокошки, ако трябва да перифразираме народната приказка, че гладната кокошка просо сънува. Изборите ще бъдат гладни. Борба между гладни. Гладните политици ще се борят за гласовете на гладните избиратели. Едните ще искат чрез властта да се отърват от глада, а другите – чрез гласа си да постигнат същата цел.
Обаче мизата от 300 лева е прекалено висока за гладните български стандарти. Въпросът е гладните кокошки да се събудят по-скоро от предизборния сън, който ги люлее, и да минат на по-поносима тарифа. Като същински щастливи кокошки.
Валентин ВАРАДИНОВ