Перник се уреди с още една магистрала, която да го извежда към широкия свят. Освен да ускоряваме пътя си към столицата по магистрала „Люлин”, сега и в южна посока можем да дръпнем със 140 км в час към Дупница. И едното столица, и другото столица. Така изнасянето с мръсна газ е една очаквана екстра, за която поколения перничани са мечтали.
На две магистрали градът ни има по-европейски вид. Става транзитен център, място за избягване на конфликти и магистрален път към белия свят. Макар да сме лишени от помпозностите при рязането на ленти, не можем да не признаем, че тръпката на новото магистрално откривателство ни гъделичка. Поне ще се научим да живеем със забързания ритъм на туристите – кеф ти газ до София, кеф ти газ до Дупница. Часовете стават минути, а минутите – изпълнени със съдържание. Няма да се застоявме дълго в летните горещини и не толкова чистия въздух, а ще опознаем родните магистрали, за да ги обикнем.
С една магистрала беше добре, с две още по-добре. И никакъв шанс да изберем по-малкото зло.
Валентин ВАРАДИНОВ