Църква до църква

Тази предизборна кампания явно ще премине не само под знака на слухтенето, но и под добродетелния Божи взор. Партиите се надпреварват коя повече църкви да дари, да построи или да ремонтира. Сякаш има надпревара не на идеи за управление на държавата, а за църковно строителство. Някакъв опит за повторение на Златния век от времето на Симеон Велики.
Да, ама времената на Смиеон Велики отдавна са минали, а България от трета сила на Европа е отишла трета отзад напред. Дали църквите ще ни помогнат да се изтеглим от блатото на посредствеността – ще се види след изборите, когато се направи рекапитулация на храмовете с техните партийни ктитори.
А може би църковното строителство има логика. Даренията са проява на едновремешния соцлозунг „От народа за народа!” Колкото повече храмове – толкова повече съвести за прочистване. Сигурно не е далеч денят, когато всяка партия ще си има собствени църкви, както и собствен електорат. А може би и собствен синод.
Отделно трябва да се замислим дали благодетелите са намерили църква да се кръстят...
Валентин ВАРАДИНОВ