Бариерата на морала

След уникалното гласуване в неделя възникна още един уникум. Не само с прескочилите 4-процентовата бариера партии, а и с тия над един процент. Излиза, че в България борбата за кокала не е нищо друго, освен борба за единия процент.
Щото по някакъв идиотски закон право на държавна субсидия имат партиите, минали един процент на последните избори. Държавни пари, които им се плащат цели четири години. По график, като пенсиите. Ето едно от обясненията за истериите около вота, пуническите войни и тоновете помия, които се изляха.
Нещо като извращение на олимпийския принцип – по-важен е един процент, а не четири. Вярно, и депутатите взимат заплати, ама и тия с един процент не падат по-долу, щото субсидията отива за заплати, а не за благотворителни акции. Така смехориите в Изборния кодекс стават достатъчен повод новото правителство веднага да се заеме със случая.
Иначе единият процент на гражданска търпимост ще бъде преминат още след клетвата на новите избраници.
Валентин ВАРАДИНОВ