-Кога разбрахте, че е станало нещо лошо?
- Във вторник часовете ми започват от по-късно. И още на входа на училището ме пресрещнаха мои ученици и ми казаха: “Госпожо, разбрахте ли, че Криско е изчезнал?” “Как така е изчезнал?” “Няма го.” После децата споделиха, че в петък са били заедно с Кристин на дискотека, в събота са били заедно, в неделя са имали уговорка да се видят, но той не е отишъл.
- Какво можете да кажете за двете момчета?
- Каквото мога да кажа за Кристин, това мога да кажа и за Кристиян. Не мога да повярвам, че Кристин го няма, и че Кристиян е могъл да извърши подобна жестокост. Лично аз не вярвам, че го е направил той.
- Как научихте за станалото?
- Аз разбрах вчера в кабинета на директора от репортери от медиите. Преди това идваха и хора от детска педагогическа стая, съобщиха, че е извършено голямо престъпление, но говореха само за Кристин. Когато ги попитах какво е станало с него, те отговориха: “Съмняваме се, че е станало най-лошото”. В последствие научих, че и Кристиян е задържан.
- Имат ли приятелки?
- Не зная да имат приятелки. В класа има момичета, но между тях те нямат приятелки. Обикновено знаете, че на тази възраст момчетата в очите на момичетата изглеждат малки и те търсят по-големите момчета.
- Имате ли информация двамата да са се карали?
- Не. Никакви конфликти не е имало между двамата. Нито между мене и тях. Ако аз съм се карала, то е било заради бележки или направени отсъствия и непредствени извинителни бележки. Това ми е третият клас, който водя, четвърта година сме заедно с тях, не съм забелязала никаква агресия. Не съм забелязала да е имало деление на групи - на по-заможни и по-бедни. Няма такова нещо. Разбират се всички. Не съм имала никакви пререкания в класа, нито пък оплаквания от колеги. Това е един от класовете, които не създават проблеми. Те са деца, влезли след 7-и клас. С конкурсен изпит. Родителите се интересуват от тях. Идват си на родителски срещи.
- И на двете момчета...
- Да. На Кристин повече брат му идваше, защото майката започна работа в София. Кристин беше осми клас, когато брат му завърши нашето училище и се познаваме. Сега брат му работи в квартал Изток в някакво заведение. На Кристиян майката - също. Редовно се чувахме, идваше, искаше сведения за него. Имаме уговорка с родителите, когато децата са болни и не идват на училище, да се обаждат по телефона.