Външната ни политика мина на тънката жичка. Взехме да се правим на по-галантни и от французите. Външният министър на Саркози бе обсипан с толкова ласки при гостуването си в София, сякаш е филмова звезда или ВИП-любовница.
Ясно защо. Мечтата Шенген напоследък започна да се привижда като през крив макарон, а французите бяха първите, които изкривиха макарона. Последваха и холандци, германци, а швейцарците, въпреки че не са в Европейския съюз, директно ни отписаха от графата на белите хора.
Пред угрозата да се срине европейската перспектива на България, Бойко Борисов взе деликатни мерки на нежния фронт. Два дни френският външен министър бе галантно развеждан и дипломатично обработван, че не сме това, за което ни мислят. Оня изглежда добър дипломат, щом се направи, че ни повярва. Отвърна на любезностите с любезност и даже се усмихна. Въпросът дали тази усмивка ще изправи макарона все още не е решен. Щото освен него по тънката ни дипломатическа лайсна ще минат още няколко от западноевропейските му колеги. И после ще си видим ефекта от натягането.