Казват, че когато през 60-те години на миналия век Борис Машалов изпял култовата песен «Изкарай, Гано, сиви говеда», го наказали. Щото по това време имало шап. Ситуацията днес е горе – долу същата. С тая разлика, че го няма Борис Машалов, но понеже много говеда се движат по време на шап – трябват наказания.
Как да е иначе, когато шапът усилено се прехвърля от говедата по човеците, превръщайки ги в говеда. И най-важното – лек няма, както и ваксинации. Държавата се е превърнала в разграден медиен двор, през който бродят свободно заразени индивиди, пръскайки заразата върху цялото население. И ако за реалния животински шап можем да се фукаме, че сме го спрели от Иран по пътя към Европа, то за човешкия му еквивалент важи обратното – разпространяваме го ударно не само у нас, но и по света. Никаква стерилност не се спазва в общуването между заразените. Болестта се пренася по въздушно-капков и най-вече по телефонен път. В това е голямата опасност, за която не е виновен Борис Машалов. Ако него навремето са го наказали, то днешните подбудители на шапната болест сред човеците трябва да последват съдбата на добичетата от село Кости.