Иво Ангелов се раздели с имиджа на бронзов медалист

Перничанинът се цели най-малко в медал от световното в Истанбул
Иво Ангелов най-после се раздели с имиджа на бронзов медалист от първенствата на контитента и след двете бронзови отличия и до сребърния медал на европейското първенство в Дортмунд. След като му остана една седмица почивка, в която той тичаше от Перник до НСА, където е студент трета година, той намери време и за читателите на в. “Съперник”
- Иво, аз пиша за спорта в Перник повече от 15 години, такъв успех пернишки борец през това време не е постигал. Какво самочувствие ти дава това?
- С повдигнато самочувствие съм , естествено. Това е трети мой медал от европейски първенство. Освен това съм много мотивиран и да стигна до златото.
- Ти беше много мотивиран и след световното първенство миналата година, тогава ми каза,че веднага отиваш на треноривки, защото това пето място, което за някои е е суперуспех, ти го възприемаше като отстъпление. Така че голям труд падна за това второ място. Но на теб съдбата като че ли ти е предопределила да минаваш нагоре стъпало по стъпало. След бронза, сега сребро, чувстваш ли се разочарован, че не си шампион.
- Да, има едно неудовлетворение,че не станах първи. Най-вече затова, че европейската титла беше нещо много постижимо за мен. Но една грешка от партер ме изпрати на второто място след загубата от грузинеца. Но пък върху това ще работя, за да ги няма тези грешки на световното първенство през септември.
- На европейското първенство, като гледам графика на твоите срещи, ми прави впечатление четвъртфинала срещу германеца Ерик Вейс. Като се има предвид, че първенството се проведе в Германия, как се чувстваше на тепиха срещу представител на домакините?
- О, имаше голяма еуфория в залата. Около 6000 души викаха за него
- Как се чувства един 60-килограмов българин, извинявай, ти си голям човек, но просто не си много килограми, срещу една зала от 6000 души?
- Ами гледам да не обръщам внимание на тази работи кого подкрепя публиката, защото притеснението води до загуба на концентрация, а от там идват и грешките.
- След тази победи срещу Вейс на практика си осигури среща за медал. Това направи ли те поне малко по-спокоен на полуфинала срещу Ищван Козяк от Унгария, който пък хич не е случаен борец?
- На полуфинала излязох много мобилизиран, защото много пъти съм се борил за трето-пето място, така че този път си казах,че ще стигна до борба за първо-второ място.
- Това, което показаха от твоята борба по националната телевизия , който беше обещала, че ще предава финалите, ако има български борец, и не ги показа, е точно този полуфинал и как ти след победата си целуна халката. Знаем, че отскоро си семеен. Халката ли ти е талисман или това е някаква признателност към жена ти?
- Е да, тя ме мотивира, пък и след загуба е плътно зад мен и ми казва да продължавам напред. Така че е нормално да посветя на нея победата.
- Това с теб сме си го говорили и друг път, че тя те е харесала тогава, когато ти не беше известния борец иво Ангелов. Сега горката Венета стои в колата и те чака, ще ходите малко на почивка. Заслужавате я и двамата. Ти, защото постигна суперуспех, и тя, защото има огромното търпение да те чака , когато си по лагери. Та, къде и за колко време отивате?
- Планирали сме “дълга” почивка от два-три дни. Петрич – Рупите – Мелник.
- Колко време ти е отпуснато до следващата тренировка?
- Четири-пет дни Е,няма да мързелувам през тия дни,де физзарядки, малки кросчета,лек фитнес – това ще го има.
- Ами това ти е животът. Ти си студент вече трета година.
- Трудно е да съчетавам борбата и ученето, но се оправям.
- Световното първенство беше в....
- Истанбул през септември.
- Ами пожелавам ти приятна почивка, колкото и кратка да е, а след това да си здрав, за да се подготвиш както трябва и най-малко медал от световното първенство.