Икона от началото на 19-ти век спасиха ловците в Одраница

Храмовата икона на манастира “Свети Петър и Павел” в с. Одраница бе предадена на съхранение в Историческия музей в Перник от Олег Стоилов. Неговият корен е от Одраница и заради възрастните си баба и дядо той често ходи на село. Интересна се оказва
СЪДБАТА НА ХРАМОВАТА ИКОНА
Според Олег Стоилов, най-старите хора в селото откакто се помнят, иконата си била все там, но в старата черквичка. С времето постройката се рушала непрекъснато. През зимата на 1985/86 година - 25 декември, при връщането си от лов, ловците от местната дружинка в Одраница видели, че покривът на черквата е рухнал. Надниквайки под руините, Олег видял непокътната храмовата икона. “Прибрах я с намерението да я запазя, с надеждата, че все някога ще се намерят средства, за да се съгради нова черква. Разказах на съселяните си на един събор, че съм прибрал иконата на съхранение в дома си. Може би две или три години след това се породи идеята да се изгради нов манастир”, разказва Олег. С финансовата подкрепа на няколко човека, чиито род води началото си от Одраница, мечтата светата обител да бъде отново изградена се сбъдва. НАД 2 МИЛИОНА ЛЕВА
влагат дарителите, за да бъде изграден новият манастир “Свети Петър и Павел”. Градежът започва на 1 юни 2000г и завършва в края на април 2001г. Със съдействието и на местните жители, манастирът е построен само за 325 дни. По своята архитектура, която отговаря на всички църковни канони, той няма подобен в цялата област. Откриването му се превръща в голям празник за цялото село. Със съдействието на Светия синод в него идва свещеник от Пазарджишко, заедно със съпругата си. Одранчани и спонсорите са радостни, че светата обител ще има вече и стопани, така че, всеки християнин, когато почувства необходимост да запали свещичка за здраве, да може да отиде в храма. За жалост, не след дълго божите наместници успяват да огорчат не само местните жители, а и онези, които са посетили манастира, за да се порадват на архитектурата му и да се помолят за здраве. Така за близо двете години на пребиваването си в одранишкия манастир,
БОЖИТЕ СЛУЖИТЕЛИ УСПЕЛИ ДА СЕ СКАРАТ
както с местните хора, така и със спонсорите на храма, които обидени от отношението към тях, се оттеглили. “Всеки, който посещаваше манастира оставяше в дар от сърце каквото има- пари, подаръци. Ние от ловната дружинка не сме паралии, но въпреки това гледахме да им помагаме с каквото можем. Режехме им дърва, наглеждахме градината, която имаха, пазехме манастира, когато семейството си ходеше до Пазарджишко. Две зими, когато си имаха някакви лични проблеми и си бяха в своя край, ние няколко човека на смени пазехме манастира, да не бъде ограбен. За благодарност, на един от храмовите празници- събора на селото, на дошлите хора им бе поискано да си платят курбана, който всъщност беше дар от спонсорите. Това окончателно дискредитира в очите на всички свещеника и съпругата му. И, естествено, през есента на миналата година те си тръгнаха. Не бих искал да разказвам за това какво оставиха след себе си”, с болка разказва Олег. В ранната пролет на т.г. дошли някакви божи служители от Кюстендилското село Скрино, които вместо да милеят за манастира, продължили да го рушат. Разорали местността около него, на която местните хора се събирали, изоставили хубавата манастирска градина. След около месец-два и те си тръгнали. Така
ОДРАНИШКИЯТ МАНАСТИР БИЛ ОСТАВЕН НА БОЖИЯТА МИЛОСТ.
Най-тъжното, според Олег, било, когато тази година на храмовия празник, хората от областта, пък и от по-далече, дошли да се порадват на манастира и да запалят свещичка за здраве, но намерили вратите му затворени. Огорчени те си тръгнали. “Когато няколко дни след събора, дойдох, видях тъжна картина- дошлите до манастира бяха палили свещи, слагали послания по вратите и дори по керемидите на оградата на манастира, оставяли бяха цветя пред вратата. Това, според мен е престъпление, спрямо всички, които изповядваме християнската вяра. Ден-два след това, реших да отида да си налея вода от изворчето в близост до манастира и видях, че външната му врата е отворена. Тръпки ме побиха. Влязох, но не видях да е унищожено нещо. Когато надникнах, храмовата икона си стоеше. Очевидно никой не я бе забелязал. Тогава реших да я прибера и да я дам за съхранение в Историческия музей”, заяви Олег. Според директора на музея Огнян Аспров, храмовата икона датира от средата на 19 век и е една от най-старите в региона. По всяка вероятност авторът й е руски художник. Вероятно преди много години иконата е била дарена на одранишкия манасдтир от Русия. “По всички личи, че тя е майсторска изработка, което я прави много ценна. Затова в никакъв случай не трябва да се оставя на място, от където би могла да изчезне. Направихме протокол по приемането й. По всяко време, когато в манастира в Одраница си я поискат, ние сме готови да им я предоставим веднага”, заяви Огнян Аспров.